Разказът на Нина Стоянова „Ябълки и пасти“ в брой 4 на „Отвъд кориците“.
– Рита, нахрани ли се?
– Не мога повече, мамо. Изядох почти цяло парче, ти колко искаш да изям?
– Всичко, което съм ти сложила в чинийката! Хайде да не се разправяме, нали е любимата ти баница! Изпи ли млякото?
– Може би… Исках да вечеряме двете, ама ти си все заета с този компютър. Виж какво прави чичкото по телевизията! Ела да видиш как прегръща дъщеря си!
– Нали знаеш колко много работа имам, миличко? Хайде, отивай да се миеш за лягане, утре пак ще ти се спи и няма да искаш да ставаш.
– Добре, добре, ама ако си имах сега татко, той щеше да ме занесе „на конче” в леглото.
– Какво? Това пък от къде се взе? Какви глупости дрънкаш?
– Не е глупости! Милен днес в училище разказа как баща му го водел за риба и ме пита къде ме води моя татко.
– Е, ти не му ли каза?
– Какво? Какво да му кажа?
– За баща ти…че е заминал в Африка да лекува малките слончета и лъвчета?
– Не!
– Защо?
– Защото един път му разказах за тати и работата му, а Милен ме пита какъв ми е онзи мъж, с когото те видял в ресторанта. Държал ти ръката?
– Глупости! Този твой Милен нещо се е объркал.
– Не се е объркал, да не е бебе, ние сме вече в първи клас, не се объркваме така лесно!
– Рита, ти ще ме чуеш ли бе, детенце? Всяка вечер си намираш причина само и само да си легнеш по-късно!
– Неее, кажи ми какъв е оня мъж, той да не е брат на тати, аз така му казах на Милен!
– Няма никакъв мъж! Заминавай да лягаш!
***
– Мамо, мамо, баба ме гледа като балерина! Бях коледна снежинка! Ти защо не дойде, нали обеща?
– Не ме пуснаха от работа, миличко, но ще дойда на празника на училището. Тогава ще те гледам!
– Сигурна ли си?
– Разбира се!Ето направих ти любимите картофки! Балеринките трябва да се хранят, за да имат сили да танцуват!
– Ммм, вкусни са! Мамо, аз реших, да стана балерина!
– Браво! Това е сериозно решение. Иска се много труд, нали знаеш?
– Знам, но не се страхувам. А иска ли се да имам татко?
– За кое?
– За да стана балерина?
– Мисля, че не, защо?
– Защото много искам да си имам!
– Рита ти си имаш татко, но той живее далеко, чак в Африка!
– Ама аз искам такъв, който да живее с нас, не разбираш ли? Оная Даниела – дебелата, нали я знаеш, днес падна на сцената като подскочи ей така, но баща ѝ после все я целуваше и я носеше на ръце, и се снимаше с нея. А за мен нямаше баща.
– Виж сега, ти пък си имаш майка, която ти приготвя вълшебни картофки и баница , които ядеш без да ставаш дебела като Даниела.
– Мамо, баба Теди ми каза, че си имаш приятел, който можел да ми стане татко?
– Ох, направо ме убиваш, мило, с тия въпроси, какво ти става? Няма такова нещо!
***
– Мамо, къде отиваме толкова късно?
– Изненада! Не е късно, денят е къс, зима е. Виж колко осветление има.
– А защо си с това, новото палто? И ме накара да си облека новата блузка?
– Да сме красиви и двете! Не ти ли харесва?
– Кажи де, къде отиваме?
– На сладкарница!
– Ще ядем пасти?
– Да. В любимата ти сладкарница, искаш ли?
– Нещо случило ли се е? Нали било вредно да ядем паста? Само ябълките не били вредни и можело да се ядат всеки ден?
– Е, един път в годината може и паста.
– А татковците вредни ли са?
– Рита, вече не ми е интересно да говоря за това, моля те, хайде да се почерпим и
да се посмеем.
– Мамо, този чичко теб ли чака? Защо ти се усмихва?
– Здравей! Запознайте се – това е Маргарита, а това – чичо Дони.
– Здравей, скъпа! Много си хубава с това палто! А, сладката Рита? Аз съм чичо Дони. Много си красива, малка госпожице! От кои пасти да поръчаме? Коя ти е любимата?
– Рита, какво искаш? Не се върти така! Кажи, какво да поръчаме?
– Татко!
– Рита!
– Остави детето, скъпа, не се притеснявай!
– Ама как може да говори така? Рита, какво е това държание?
– Какво, чичковците са вредни като пастите – може само един-два пъти в годината. А татко – той е като ябълката, всеки ден искам да е при нас! А ти – както искаш…
Отвъд кориците 