Поетичен дебют на Рашко Марков в брой 4 на „Отвъд кориците“.
Монологът на актьора
Изкуството е огледало,
пред което всичко, не само
реалното би се припознало,
щом себе си в него е видяло,
и поне малко би отдало …
Както Стрелча, първата ми сцена,
показала ми мястото, което да заема.
В своя интерес с погледа унесен,
от мисълта на идеите съм понесен
и вълните в злощастния ми час,
също както публика пред сцена,
притихнали са от играта,
която ги обзема.
От действие за слово
пише се моята съдба,
в отклик на чувствата в душа,
написвам реплика след реплика…
За няколко трохи
Ние сме гълъбите в парка,
седнали на улицата
играем белот.
Каква по перата ни
е тази шарка? –Живот?
Но картите ни са филийки
от различен хляб на полиглот.
Има ли те ?
Съществуват ли някъде,
където и да е,
отговорите?
Във водата,
в нейните необятни
дълбочини,
на сушата
над нейната непозната
тайнственост,
или дори в безтегловната
красота на космоса,
мога ли да смятам
поне да предполагам
раждането на нови идеи
в които да те открия?
Отвъд кориците 