Първолета Маджарска – От нула

Нови стихове от Първолета Маджарска.

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

Събраха  се на Тайната вечеря.
Предадох ги. Останах на земята.
И трийсет сребърника си отмерих.
Те бяха за живота ми отплата.

Навярно в рая много са щастливи.
Не ги боли, не хленчат от умора.
Танцуват като сенки-самодиви.
Безгрижни са с божествената вяра.

Събраха се на Тайната вечеря.
И пият елексира редом с Господ.
От всички болести ги е изцерил.
Не искат да се връщат. Нямат лодки.

Лодкарят е платен в една посока.
Жълтица живи слагат под езика –
да им платят и пътя към Пророка.
А с Юда аз съм лика и прилика.

А Юда-Аз се лутам още тука.
Предадох ги. Останах на земята.
И трийсет сребърника си отмерих.
Те днес са за живота ми отплата.

ОТ НУЛА

Сякаш викам смъртта
и с въже я притеглям.
С клупа от самота,
омотана във прежда.

Сякаш викам смъртта.
Мъртвите ме прегръщат.
Живите са в калта –
Бог ги меси, прецежда.

Прави ги на калъп
и оставя да съхнат.
На вселенския ръб
зида кула, отдъхва.

Вавилонска ли кула
или Ноев ковчег?
Господ почва от нула –
нова Ева и нов Човек.

ЧОВЕК СЕ РАЖДА

Човек се ражда днес, за да живее.
От този миг започва да умира.
Пълзи, расте, прегърбва се и тлее
и ляга във земята. Просто спира..

Той цял живот е мръзнал и гладувал,
душата му е гаснела на сянка.
И жив ли е? Нима е съществувал?
За хляба – страх, за близките. Ва банка.

Премазал го е влак – живот преминал,
на малка гара спрял да си  почине.
Прощавал се е с ближния – загинал,
избягал от мечтите през комина.

И търсил е свещта да драсне в мрака.
Човека да провиди, да проходи.
На клада  изгарял е с дъх на дракон.
По пътя  е останал само с Бога.

Човек се ражда, иска да живее,
но всеки ден смъртта чертае знаци.
Затуй, преди да легне, вика, пее
или пък плаче, че дошъл е здрачът.

Че всеки ден е бил борба за хляба.
Борба за обич, за да оцелее.
Прашинка божа, малък боабаб е –
пълзи, расте, прегърбва се и тлее.