Представяме Ви дебютната публикация в „Отвъд кориците“ на Захарина Тонева. Младата авторка издаде първата си книга „Докато градът спеше…“ през декември 2018 г., а освен това е организатор на литературните четения „Authors’ hole“. Публикувала е в издания като Литературен свят и Нова асоциална поезия, а стихотворенията, които представя при нас, са в нови, редактирани версии.
КОГАТО СИ ОТИДЕШ
снегът ще се стопи
И цветята ще посърнат също
Eгоистичната ми същност – не, няма да ѝ бъде тъжно!
Ще липсваш ден, най-много два, а после…
Даже
и децата знаят – огънят в жарава се заравя!
Когато си отидеш, няма да пророня ни една сълза.
Какъв е смисълът в плача? Та това е само
краят на света!
ТОЧКА!
Да довърша книгата за тебе,
прости, аз някак не успях
и любовта на друг дарих я,
макар на тебе да я обещах.
Очите сини по всяко време
рисувах с думи, вместо с цветове
и отгоре слагах твойто име,
а между редовете моето сърце.
Стихове за устните червени
бавно нижеха се ред по ред
и вместо кръв във мойте вени
течеше мисълта на млад поет.
Но стига вече, точка слагам
на тая глупост безподобна
и оттук нататък ще залагам
на карта нова, нелъжовна.
И спирам вече да те мисля
Както се отказват птиците
дръзко ще разлистя,
на нова книга аз кориците
А онази, дето дълго писах
в безкрайни дни и нощи,
и вечно шарих и преписвах,
задрасквам и завършвам с точка.
СТЕНИ
Камък след камък,
след камък…
Дните си минават в чакане…
Да получим още камъни.
Греда след греда,
все чукаме на кухо…
Строим стени около нас от камъните,
които тъй вежливо сме събирали…
И чупим окови,
да сложим глава в бесилото…
Развързваме възли,
да се омотаем във въжета,
и търсим още камъни,
а дните си минават в чакане…
Без съвест, в огледалата
гледаме собствените си трупове
и даже не се молим…
Вместо да броим сълзите си,
ги пропиляваме…
А те са на изчерпване…
Пресъхваме!
Отвъд кориците 