С най-голяма радост представяме на вниманието ви един прекрасен творец, който отвъд Ла Манша, с поезията си, ни осветява и тук. Приятно четене! Вижте „Двойна звезда“ на „Птиците“, с които „Белязаният“ с „Покръстване“ ще ви доведе до „Триумф“ – Ивайло Терзийски.
Двойна звезда
Любима моя, иде зла вода
и като птици може да се пръснем…
Светът, довчера – в светла резеда,
рисувахме със безразлични пръсти.
Рисувахме по памет. Или не:
измислихме го просто – свят за двама.
Отвъд картините на Клод Моне,
което съществува, е измама.
Дали от тука да те отведа
и някъде в полето да те пусна?!
Излишна става всяка свобода,
дарена и несправедливо късна.
Чадър ако поискаш, ще ти дам.
Такси ще викна, ревността си стара.
По улиците пада град, голям
досущ като яйца на динозаври.
Преди привечер сляпата вода
да срине на живота бреговете,
прегръщай ме, любима. След дъжда
като дъгата двойна ще засветим
Покръстване
Между страст, обгоряла до стон,
изведнъж ти среднощ ме повика.
И дотичах – същински Язон,
яхнал два огнедишащи бика.
Гледаш с чифт доверчиви очи
раменете ми – скални мотиви.
Не, не стой, а от тях съблечи
всяка пепел от устни горчиви.
Как трепти до комините чак
тишината – опъната струна!
Бих се сборил с кентавъра – мрак,
за да стигна до златното руно.
Пада лепкав и гъст твоят дъх,
блясва нейде сребрист твоят пръстен.
И приличам отдавна на връх
от разюздана мълния кръстен.
Триумф
Животът те привързва все
с мечти, с копнежи непознати.
Оставаш като Одисей
тъй здраво вързан на мачтата му.
Денят ти беше увенчан
с триумф, единствен и очакван:
не вдигна срещу никой длан,
освен за да погалиш някой.
Ти можеше да си спестиш
усилия, безсънни нощи
и да превърнеш във фетиш
доброто във зародиш още.
Но нераздаденото в нас
до утре свойта свежест губи:
на две разрязан ананас,
откъсната в полето гъба.
Не крий, дори и в сън дълбок,
сълза под тежките клепачи:
човек по-свиден е на Бог
за друг, когато горко плаче.
Белязаният
Не вярваш – казваш – в чудеса, защото
уроците житейски стават груби,
и в сблъсъка с неправдата, доброто
от прежния си ореол изгубва,
че се повтаря драмата на Каин,
и само с кръв кръвта ще се измие.
Но ти веднъж стоял ли си разкаян
на самотата в мрачната килия?
Обръщал ли си със лопата права
степта на чужди грешки и на свои?
Навярно пиеш вино – до забрава,
на своя страх с ленивите конвои.
Навярно криеш козове в ръкава.
И винаги в сърцето дама пика.
Защо не вярваш в приказки тогава?
Излез от себе си. Светът те вика.
Хвани мига – пред теб рога заплел е,
както в корида, с твърдата съблазън
на всяко рамо да отгледаш белег.
Роденият за лаври е белязан.
Птици
Не, не гледай смутено…А с мен прекоси
тази нощ, тази дяволска бездна .
Разпилей свойте дълги и гъсти коси ,
по които и в пъкъла даже ще слезна.
Но недей от кварталната пъстра мълва
да отхапваш тръпчивия резен,
че съм кръгъл измамник (поет при това)
и от ласки доволно разглезен.
И преди да сметем тази улична прах,
не завързвай очите ми с кърпа.
Избуялата страст призори може в тях
и от гроба човек да издърпа
Затова….лягай тук.Тези остри треви
ще ни бъдат предбрачното ложе.
Нека друг, по-безстрашен от мен , да лови
зли пътеки към рай невъзможен.
И когато в прегръдка до смърт изгорим,
и изхвръкнат душите ни слепи,
ще заченат по светло две птици добри –
друг живот върху топлата пепел.
Отвъд кориците 