Интервю на Денис Олегов с Лилия Кашукеева и Атанас Янев
Националният конкурс за млади поети „Димитър Бояджиев“ е една от добрите възможности за автори до 30-годишна възраст да получат финансиране за издаването на своя стихосбирка. Интересното е, че докато обикновено наградите ги печелят имена, а литературните качества често оставят на втори план, този конкурс ме запозна с двама талантливи автори, които не следват комерсиалните догми. Разговаряме с Лилия Кашукеева и Атанас Янев, които спечелиха конкурса съответно през 2013 и 2017 г.
С какво те привлече конкурсът и как реши да участваш?
Лилия Кашукеева: По онова време участвах в доста конкурси, да не кажа във всички поетични такива. Харесваше ми съревнованието, старанието ми в подготовка на творби, шансът да ме забележат. Издаването на стихосбирка определено е нещо, за което младите български автори, в частност поети, си мечтаят. И аз не правя изключение. 2013 г. не смятах дя издавам стихосбирка – разочарованието от трудното разпространение на дебютната стихосбирка още не бе зараснало, не разполагах и с нужните средства. Но надеждата винаги умира последна, казват.
Атанас Янев: Конкурсът ме заинтригува най-вече с това, че носи името на Димитър Бояджиев – винаги съм се възхищавал на този прекрасен български поет и елегичността на словото му. Относно участието, просто видях новина в интернет и реших да се пробвам, без да очаквам каквото и да било. За моя огромна радост, обстоятелствата се стекоха по най-добрия начин и втората ми стихосбирка стана факт малко по-късно.
Спомняш ли си някое от стихотворенията, които изпрати? Какви теми те вълнуваха в творчеството тогава?
Лилия Кашукеева: Бях изпратила 3 и ми обясняваха как и трите им харесали, въпреки анонимността на конкурса. Със сигурност едното беше “Не завиждам”. Бях по-крехка и несблъскала се с реалностите в България и пишех за справедливост и несправедливост, любов, природа. Сега съм може би по-социално насочена, но темите си остават същите. В крайна сметка, човек не може, а и не бива да бяга от същността си и да изневерява на принципите си в името на всеобщата известност
Атанас Янев: Мисля че едно от стихотворенията, което изпратих, беше „Възкресение“: впоследствие то влезе и в новата стихосбирка, а с него, през същата година (2017), спечелих втора награда от Националния поетичен конкурс „Биньо Иванов“, Кюстендил. Тогава ме вълнуваше най-вече гражданско-патриотичната лирика с нейния неподправен патос и начина, по който назовава болезнените истини за Родината.
Имаше ли помощ от страна на организаторите при намиране на издателство, организиране на премиери и разпространение?
Лилия Кашукеева: Организаторите направиха всичко възможно, убедена съм. Наистина не бях много навътре в литературните среди, така че се оставих на Георги Спасов да ми предложи редактор и издателство. Спас Мантаров, Иван Върбанов – не помня всички поименно, но се почувствах значима и специална, поне за малко и заслугата затова е изцяло тяхна. Относно разпространението на българската поезия мога да говоря много и нехубави и лицеприятни факти. Ще кажа само, че като краен продукт книгата ми “Сърдечни оттенъци” се получи стилна и добре оформена, а премиерата ми в София мина прилично, в компанията на най-близките ми приятели.
Атанас Янев: Имаше помощ, съвети и предложения само при намирането на издателство, но не и за организирането на премиери и разпространение. Това се случи на по-късен етап с моя издател.
Какви врати „отвори“ голямата награда на конкурса?
Лилия Кашукеева: Забелязаха ме, чисто и просто. Запознах се с хора, с които поддържам добри отношения – професионални и чисто приятелски, и до днес. Не мога да кажа, че отворените врати беха толкова много, вероятно вината отчасти е моя, а и вероятно времето и ситуацията бяха различни от сегашните. Интересно ще ми е да разбера какво ще кажат по въпроса колегите ми, спечелили други издания на конкурса.
Атанас Янев: Най-вече ми даде възможност да установя контакт с много хора от моята кръвна група – тази на творческите натури. Започнах нови литературни приятелства, които, за моя голяма радост, продължават и до днес. Освен това, когато имаш награда от подобен авторитетен конкурс и обезпечено финансиране, издателствата стават необичайно чувствителни към теб и възможността да работите заедно, което, в други ситуации, си е направо немислимо.
Как се разви представянето на книгата?
Лилия Кашукеева: Представих книгата си в пиано бара на Столичната библиотека и атмосферата бе подходяща за поезия. Както казах, бях заобиколена от близки хора и за миг полетях.
Атанас Янев: Много добре! Имаше премиери на книгата в Стара Загора и в София. В литературен клуб „Перото“ се събраха над 50 човека, сред тях имаше и доста непознати, които бяха проявили интерес към скромното ми творчество. Всичко това може само да ме радва.
Помогна ли наградата от конкурса за творческото развитие впоследствие?
Лилия Кашукеева: Едва ли тогава го осъзнавах, но да – помогна ми. Вгледах се по-надълбоко в себе си, в това какво мога и не мога и как бих могла да надграждам и да постигна повече. Има и позитиви, и негативи, но аз съм боец и умея да извличам поуки от всеки и всичко, което ме заобикаля
Атанас Янев: Бих казал да. От една страна ми даде самочувствие, че съм впечатлил журито и то ми е гласувало доверие с голямата награда. От друга страна, когато заявяваш на хора от бранша, че си спечелил престижен национален конкурс за млади поети и благодарение на това имаш нова стихосбирка, респектът към теб е доста по-голям.
В каква насока се разви писането ти?
Лилия Кашукеева: Интересен въпрос. Ами, в творческа насока. Да, пораснах, помъдрях и изчистих доста грешки, които неволно допусках от незнание. Докато не забележиш как го прави конкуренцията, докато някой не те побутне и не каже: “Абе, виж! Тук това не става така. Погледни! Трябва да е иначе” – дотогава изобщо не се вглеждаш в творбите си. Приемаш ги за гениални, а те съвсем не са. Най-малкото защото всичко вече отдавна преди теб е написано и казано, няма да тръгнеш да откриваш “топлата вода”. Важното е да откриеш какво е уникалното в начина ти на писане и да се придържаш към него, да не оставяш птичето да ти се изплъзне. То каца на рамото само веднъж
Атанас Янев: В „Лазурът се разлисти“ имаше цял раздел за гражданска лирика. Впоследствие започнах да изпитвам необходимост да се съсредоточа повече върху екзистенциално-философската и любовна лирика. Иначе и тогава, и сега, оставам верен на класическите стихосложения и изразни средства. Усещам, че и за в бъдеще това няма да се промени – надявам се само да не стана скучен на самия себе си…
Какво ще посъветваш всички, желаещи да участват?
Лилия Кашукеева: Мили колеги, дерзайте! Мечтайте и вярвайте в себе си и в успеха си! Вложете уменията си, открийте какво ви вълнува и как да го поднесете на журито и на читателите си подобаващо. И да не успеете в този конкурс, не се отчайвайте. Никога. Дори напротив – вложете двойни усилия, бъдете възприемчиви и любознателни! Вашият голям успех, бляскавата сцена чака някъде там, в дъното на коридора. Може би са далече, но е твърде възможно и да са много по-близо, отколкото очаквате. Преследвайте ги до последно!
Атанас Янев: Да подберат смело свои стихове и да ги изпратят – без предварителни очаквания! Понякога добрите новини идват именно тогава, когато най-малко очакваме. Така се случи и с мен.
Отвъд кориците 