Нови стихотворения от Първолета Маджарска на страниците на „Отвъд кориците“.
Параклис
Душата ни е винаги разпъната на кръст
в параклиса на гниещото уморено тяло.
Животът е поет и слага ни поанта гъста.
Разбираш, че живял си ти на скорост и нахалос.
А слънчевата пита ежедневно се търкаля.
С покривка-облак ни замята покривите здрачът.
Домашните любимци сме на Господа окаяни,
в кафеза си с вериги яки спъваме се, крачим.
Домашните любимци сме в бърлогата на Господ,
приятелите ще ни чакат там на маса в рая.
Живеем в своя алчен свят от бурени и троскот,
а Свети Петър ще ни заведе без вик накрая.
Асансьор
Светлината се срина.
Слизам бавно надолу.
Асансьорът е в синьо,
а животът е болен.
Той, мъжът, ме предаде.
Друга му е в сърцето.
А децата – на клада,
жертви на битието.
Той, мъжът, ме предаде.
Зарази го със болест.
Да простя ли? Да падна?
Да политна на воля!
Отвъд кориците 