Манифест

„Никакви гримаси, никакво кривене, за да се привлече публиката… Само откровеност.“ – Огюст Роден

Отвъд кориците е литературен клуб, събрал в себе си морални и искрени хора, поети и писатели. Признаваме правото на всеки да твори без значение от статус и мироглед, но не разделяме човека от твореца. Определяме себе си като автори, стремящи се към висок стил, които се борят с пошлостта, тенденцията в литературата, търговските похвати и графоманството. Клубът приема дълбочината в словото, но не дълбочината за самата нея, да не е изкуствено наложена. Не се стремим към слава и литературни пари, а към запазване изгубената чистота и красота на изкуството, както и изразяване на мислещи и обмислени идеи в него. Вестникът на Отвъд кориците си остава вестникът на мислещия човек и си поставя като цел да представя хора със смисъл в творчеството, напук на всякаква цензура, била тя медийна или икономическа. Литературата за нас е с цел да гради връзки, да ги поддържа между културни хора въпреки техните различия.

Литературата не е само за млади хора, а би следвало да е ценност за хора от всички възрасти и стълби на живота, които да обменят опит и идеи. Ние сме се отделили от суетата на деня, отказали сме се от злободневието и това да се украсим с цвят, който не е наш собствен. Идеята на клуба не е комерсиална и отричаме да подкрепяме каквито и да е комерсиално ориентирани автори и литературни групировки. Не толерираме неморалното и не вярваме в занижаването на човешките умения и таланти, които в момента са достатъчно принизени.

Отвъд кориците няма как да седи едновременно на всички маси и не използва незнанието на прохождащите в литературата за лични облаги. Не признаваме социалистическата, партийна линия, както и не признаваме капиталистическата снобарщина и праволинейност на псевдоакадемизма. Ограниченият провинциализъм, който дава фалшиво самочувствие, е вреден за литературата и литераторите. PR съобщенията и маркетинговите трикове не са начин за оценяване на литературата. Тоест качественото не е широкоразпространено, почти винаги. Ние, като декаданс автори, приемаме хаоса и тъгата в света, но не се примиряваме с дъното и продължаваме битката до края на войната. Не ограничаваме автори от членство в други организации, не вземаме свобода, въпреки че сме дали част от своята. Очакваме от нашите приятели и съмишленици отдаденост и искреност при литературни и общочовешки отношения. Не толерираме ниския стил, профанщината, простотията и ограничената формулировка на клишета. Същото се отнася и за издателите. Подкрепяме благотворителните каузи и силата на литературата да прави добро, отказваме се от ученическата литература и не сме гимназиална седянка. Вярваме, че културата и образоваността, саморазвитието са ключът към доброто поведение на човека и добрия текст на твореца. Отричаме грубата сила в литературата и предпочитаме действие от сенките на грацията. Приемаме, че имаме врагове, но се борим с тях на литературни основи с литературни средства. Литературата и работата около нея не са за всеки, много се провалиха, защото не издържаха или не вярваха достатъчно.

За нас литературата е висока и трябва да бъде такава. Признаваме факта, че всяка творба, независимо от съдържанието, съдържа социалната неделима част от автора. Литературата, чрез красивото или чрез грозното, може да направи света по-добър, а задачата на творците е да създават дом на думите, така че в него да отсядат и читателите. Творецът е вестител на словото, което идва от по-добър и нематериален свят. Литературата е и гений, и усърдие, за да не се главозамайват великите, че са най-велики. Признаваме старото и не величаем новото, както и не отричаме някое старо и величаем някое ново. Литературата е кратка в основата си, синтезирана, не изисква логорея и ненужности. Книгата не е продукт, тя е мисловна снимка, която трябва да се чете, разбира и анализира. Добрата литература е трудна литература. Формата е второстепенна пред смисъла в творбата, но не отричаме красотата на наредения стих. Прозата трябва също да е висока, обмислена и да има стойностна игра между сюжет и фабула.
Манифестът ни е програма, мисия, самозададена цел, защото обичаме литературата и смятаме, че тя е носител на най-ценното – словото.
Подписването на този манифест е свободен акт и всеки, който намери поне част от себе си в думите ни, е свободен да повярва.

Съставители:

Георги Славов
Денис Олегов

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: