Татяна Даскалова – из „До капилярите на любовта“ (2020)

Татяна Даскалова е родена на 20.09.1967 година в град Русе. Дипломира се в СУ “Климент Охридски“, специалност журналистика. Участвала е в литературен клуб „Любен Каравелов” при Възрожденско читалище „Зора”. Нейни творби са публикувани в „Дунавска правда“, „Родна реч“, както и в списанията „Послепис“ и „Посоки“. Работила е като главен редактор на вестник „Спектър“, била е редактор в издателствата: “Литавра“ и „Легакон“ . Автор и съставител е на поредицата от книжки: „Женски тайни и рецепти“, отпечатани през 1992 година. Автор е на стихосбирката „До капилярите на любовта“, издадена през 2020 година. Татяна Даскалова е работила като експерт в Съвета за електронни медии в София. От много години живее и работи в Лондон.

ОКОТО НА ЛОНДОН

Вечер, тиха като храм.
Само шумът на Дивали1
трепти във въздуха.
Сладка умора изключва
всички светлинки по пътя към нощта.
Напомня ми за неизброените светулки,
пропуснатите мигове, провалените срещи.
После примигва и гасне
от двете страни на Темза,
за да потъне завинаги
в шампанското на двама влюбени.
Там, горе, на най-високото око на Лондон,
където само стъпил на пръсти
можеш да докоснеш залеза.

1 Дивали е традиционен индуски празник на светлината.

ТРИТЕ ГЕЙШИ

Той написа в пясъка, че я обича.
Трите гейши се събудиха в нея.
Кротката му приготви чай с жасминов цвят.
Срамежливата си облече кимоното.
Мъдрата засади вишна.
Той хареса ветрилото на срамежливата,
устните на кротката и походката на мъдрата.
После бавно свали колана на кимоното ѝ
и я целуна по устните.
Водата погълна всичко: йероглифите, думите, почерка.
Той не знаеше японски,
но написа в пясъка, че я обича.
Срамежливата съблече кимоното си.
Кротката и мъдрата се събудиха в нея.

ХАНАМИ

Самотата ѝ погледна в очите му.
Разпука нежност във вишната навън.
Клоните ѝ натежаха от розовия цвят.
Той прибра паднало цветче в книгата.
На същата страница написа с молив името и годината.
Библиотеката се превърна в ханами.

2 Ханами е японски празник в чест на цъфтежа на вишневите дръвчета.

АРИАДНА

Превържи ме за себе си като рана.
Разплети косите ми, дай ме на вятъра.
Разпилей всички спомени, пусни ме до слънцето.
По парещи въглени пак ще намеря пътя до теб.

ДОМ ЗА СПОМЕНИ

Грубо и студено е отвън палтото на татко,
но събра в себе си няколко камъчета от огърлицата на мама,
малки портретни снимки на баба и дядо,
eдна голяма и цветна на чичо и семейството му.
В него се топлят шегите на брат ми,
скрити по джобовете пърпорят камиончетата
на моето дете и племенниците ми.
Груба и студена станах и аз.
Старото палто ме научи да пазя място.
Една светлинка прониква през хастара
и се промушва чак до капилярите на любовта.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: