Татяна Йотова – из „Роли, роли“

Татяна Йотова е по професия учител, по потребност – бард. Родена е в град Айтос през 1961 година. Завършва Софийския университет „Климент Охридски” – Българска филология и Педагогическа психология. Освен че е учител по Български език и литература в СУ „Христо Ботев” в родния си град, Татяна Йотова е автор на 14 поетични книги, шест от които – за деца: „Антистоп” (1992), „Божури в снега” (1999 ), „Съм” (2002), „Веднъж ще ти се случа” (2008), „Опашати истории за любими муцунки” (1999), „От любов живей” (2000), лирическата новела „Между ада и рая” (2005), „Извор с очи на дете” (2014) „Кафето предстои” (2015), „Чудна весела история с баба Танка и Виктория“ (2018) и „Роли, роли“ (2017) със сценарии за деца и възрастни и др.

Откъси от представяната книга със сценарии „Роли, роли…“

  1. Из сценария „Ключът“ (песен)
    Може да нямаш комфорт и пари
    и радостта ти да е в дефицит,
    може да нямаш късмета на трима,
    ала ключе непременно си имай!

Ключ за врата, за сърце, за съдба,
ключ за илюзии, за свобода,
за романтични, за гневни моменти,
ключ за звезди, времена, сантименти.

Като надеждата и любовта
той разрушава стена след стена,
даже ключалка да няма вратата,
имаш ли ключ – преминаваш оттатък.

Цяло изкуство е да си ключар.
Трябва ти дух и любов, много жар.
Дай, Боже, все ако бил си заключен,
тайнството ключ и при теб да се случи!

  1. Из „Ключът“

Силвия: Мен ме впечатли как погледнаха ключа – с такъв интерес.
Тюляй: Май трябваше да го пазим в тайна, пък то – оставихме го на показ! Всеки би се запитал какво е, що е.
Марина: Как да го скриеш, като дойдоха още в десет часа, толкова рано, че даже зъбите си не можах да измия. И-и-и да знаете, сънувах Зорница. Чакай, чакай да си припомня. Да, да, така беше. Тя дойде при нас и ни се радваше… (Ефирно осветление, следач, усилване, намаляне, нежна музика, мистичност)
Зорница: Ей, но защо не сте повикали и мен тук? Толкова ми е хубаво с вас! Помните ли как се смеехме заедно? Сега хората рядко се смеят. Помните ли как плачехме заедно? Плакахме най-много за простите думи. Представяте ли си – хората вече не плачат, камоли за простите думи. Помните ли как искахте да ме спасите в болницата, аз ви виждах, но не можех да отворя очи. Душата всичко знае, момичета, душата всичко знае…. Знаеше, че си отивам. Думата ми беше за спасението и обичта. Никой не спасява другия. Всеки себе си… Тъжно е и ни обрича на самота. (взема ключа и го изнася напред с ръце) Ключът на времето, ключът на щастието, ключът на сърцето, ключът на злото…, ключът на злото…, ключът на злото… (затъмнение) (като излезе – светлина)
Марина: И… изчезна. А! И още нещо ми се запечата като мисъл: „Понякога, когато човек внимава, греши много повече, отколкото когато не внимава, защото не дава право на избор на интуицията си“.
Емилия: Има нещо знаково в този сън.
Силвия: Знаци, знаци, за какво са ни знаци, след като не можем да ги разчитаме. Случи ти се нещо и чак тогава се сещаш, че си имал знак да ти се случи. След дъжд – качулка!

  1. Из спектакъла „Хапчето Добро
    „Вълшебните думи“ (по музика на Хайгашод Агасян)
    https://www.youtube.com/watch?list=RDv9uAlI5EYng&v=v9uAlI5EYng
  2. Из сценария „Айнщайн от 7а“
    Лирично за относителността (песен)
    По Айнщайн


    Всичко видимо е относително,
    всичко непознато – абсолютно.
    Собственото време е измислено,
    вечни са вселенските минути.
    И тече, и тече…

мракът относителен, огромен,
докато не спре
в някой бъдещ абсолютен спомен.

Маса по квадрат на скоростта на светлината
дава ни Енергията точна на телата,
ако аз съм точката отправна и уютна,
относителната обич се превръща в абсолютна.

Но кое е черно и кое – Добро –
всичко е въпрос на гледна точка.
Свършва любовта ни относително,
въпреки че абсолютно почва.
Ах, защо, ах, къде?…
Молим се забавеното време
да ни отнесе,
без частицата любов да вземе.

Маса по квадрат на скоростта на светлината
дава ни Енергията точна на телата,
ако аз съм точката отправна и уютна,
относителната обич се превръща в абсолютна.

  1. Из „Мисия „ФАР“
    Свети фарът (песен)
    (Между другото – химн на Сдружение за демократично образование ФАР, Бургас
    )

    Свети фарът

там, където
мислите се чудят,
внася Космос над морето,
пръскат се заблуди.
Кораби понасят песен…
… ехей… Следват фара блеснал!…

Свети фарът.
Не заспива
в път с око на сова.
Време спряло. Шир пенлива.
Истина съдбовна…
Будна есен сипва песен…
…ехей… Следва фара блеснал!…

Свети фарът
и отгоре
бурите притихват.
През прозорец животворен
отговори бликват.
Пърха стих отнесен в песен…
…ехей… Следвай фара блеснал!…

  1. Из „Мечта за милион“ –
    Планета на мечтите (песен)
    Има в живота ни цветна планета –
    волна душа без адрес,

с чудни неща ден и нощ е заета –
праща те в бъдното днес.
Тя отразява доброто в човека,
с нея духът ти лети,
тя е безкрайна, усмихната, лека,
извор е тя на мечти.
Планета на мечтите, планета на мечтите,
напук на битието за нея се хвани,
тогава ще узнаеш, че имаш сили скрити
и можеш невъзможни неща да сътвориш.
Колко ти трябва? – Фантазия само,
слънце, посока и шир…
Яхвай крилата, мечтай непрестанно
нейде в небесния мир.
Нека те гонят бедите и злото –
с верен приятел в беда
ти си спасен от атаки, защото
имаш си крепост МЕЧТА!
Планета на мечтите, планета на мечтите,
напук на битието за нея се хвани,
тогава ще узнаеш, че имаш сили скрити
и можеш невъзможни неща да сътвориш.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: