Дилян Георгиев – из „Токсичен“ (2021)

Стихове от третата стихосбирка на Дилян Георгиев „Токсичен“, с която той ще участва на Eunoia LitFest 2021.

Лично обръщение

Две години, откакто пиша от отвъдното… две години, откакто съм далеч от всичко човешко – на този остров, където съм предпазен от най-големия вирус – душата, затворена в плът, наречена човек. Счупването ми позволи да умра, но отровата в мен не ми позволи да изчезна! Сега съм тук, все още ме има – в дома от диамантени тръни – през нощта се стичам по шиповете и потъвам в пръстта, през деня израствам, събуден от светлината. И точно тук ще започне онова, което за едни ще е „сън за щастие“, а за мен ще бъде краят на личността ми…

Хора

Те нямат лица, нито скелети,
те са просто енергии, вречени
пътя отвъд да намират,
наред с топящи се
глетчери.

Стъпка, втора и трета,
метеори, облечени в блясък,
където страхът е подметка
на нечия воля
несбъдната.

Космос, обвит в тишина,
събрал в себе си всичко,
всемир, потичащ в една
история сложна
и лична.

Ще се слеят,
ще сбъднат теории,
луди, преди недоказани,
ще бъдат разпръснати спори
в нечия почва оставени.

Остава отново тишината
на събраните
просто енергии,
за да могат след тях да се раждат
искрите, наричани хора…

София, 26/08/19

Човекът от камбанарията

***

Студено е там горе
студено за души,
души, догарящи зад грим.

Там живя човек един,
човек, чийто лик загасва,
загасва, но гори.

***

В мрак вирее и мрак създава,
от камбанарията, където
симфония се ражда и руши.

Звуците пронизват,
сърцето ти дробят
и никоя молитва
не ще го събере…

Удари припомнят
грешните ти стъпки
и нямаш тази сила
да ги промениш…

***

А той е още там
в високото,
в студеното.
Не трябват сетива
нито чувства,
нито спомени,
той е просто сянка,
зазидана в стените
а гласът му заглъхна,
нейде из камбаните…

София 30/09/18

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: