За „Ябълковият човек“ от Николай Милчев

Ако сте слушали някое от интервютата на Николай Милчев, със сигурност са ви направили впечатление необикновените му мисли и изказ. Отварям скоба, за да уточня, че започвам така, защото ако напиша ревю – няма да усетите същността на това, което искам да ви предам за него и сборника му с разкази „Ябълковият човек”.

Отне ми много време, докато започна да разбирам Николай Милчев. Нямам предвид произведенията му, не разбирах какво говори. И в метафорите, и в буквалността си ме затрудняваше. Може би точно затова се влюби любопитството ми.

Един ден дойде в час на класа да ни разказва истории и да ни почете от светогорските си стихотворения. Тогава толкова и разбирах от поезия. Докато четеше се опитвах да анализирам всеки стих и точно там неуспеха ми ме риташе в челото. Реших, че просто ще слушам. Слушах стихотворенията и историите му и се заплитах. Заплитах се и в словореда, и в смисъла. След звънеца не съм го мислила особено, както казах – толкова и разбирах. Това беше в 11-ти клас.

За следващите две-три години се научих да го слушам. Когато бях първи курс, излезе „Ти и котките следобед”. На премиерата пак слушах. Едва когато отворих книгата сама вкъщи – четох. Научих се да чета в първи курс. Четох, но не с очите си – с нещо друго четох, не знам какво, не ми е и важно.

Всичко това го казвам не само защото е личното ми приключение с произведенията на Николай Милчев, а и като застраховка и предупреждение – отказвам да анализирам дори една страничка от „Ябълковият човек”.

След година и половина, а може би и две, получих душевна дислексия. Случи се, като започнах да чета „Ябълковия човек”. Плъзгах си очите по редовете и хем търсех, хем бях намерила. Докато тичах през страниците си мислех как ми мирише на онова, на което миришат и Елин Пелин, и Йовков, и старото българско кино, после ми миришеше на нещо съвсем непознато и ябълково, накрая разказът свършваше и губех всичко. Тръгвах да го търся в следващия, а вместо това се прераждах заедно с Ябълковия човек, и пак – отначало. Чудя се непрекъснато дали е просто програмна творба. Чудя се, защото във всеки разказ го търсех тоя ябълков човек, и във всеки разказ го намирах, после изчезваше или ставаше на ракия и оцет.

Спомням си премиерата на книгата. Първата творба за вечерта беше „Фотото“, всеки ред и всяко изречение от която, изграждаха както различните преливащи прераствания, така и цялостната душа на книгата. Казвам душа, защото „Ябълковият човек“ няма едноличен образ. „Ябълковият човек“ е събраност и събирателност, свободна книга. Свободна, защото самият Николай Милчев тогава ни позволи да мислим и казваме каквото искаме за нея, с уверението, че то ще бъде истина, и условието, че всичко в книгата започва след това.  Свободна, защото в короната на едно ябълково дърво винаги има място за поне още една ябълка.

Николай Милчев разказа, че цял живот не е обичал сюжети, че е искал нещо повече от тях, искал е от тях стихотворения. Искал е цвета на сюжета, отсъствието му и собственото си пътуване към него. Последното се случва, когато останал сам в София – „Не прописах, а прокапах.” – това каза.

За мен „Ябълковият човек” е и бягството, и цвета, и пътуването, и отсъствието. Всеки от разказите има своя хаос и своята ябълкова градина. И ми е много трудно да облека начина, по който Николай Милчев разказва, в думи. Пък това ме кара още повече да я обичам тая книга. Трудно е да четеш с дислексия. А в сборника има от всичко – има момчета амфибии, има електричество, има Венеция в Балкана, има и старец и река. Моето любимо „има” е летящото момче-мече, което поправя коли. И това е само при условие, че мога да си позволя да имам любим от тия разкази. В противен случай ябълковото пространство ще ме погълне, а  разбрах, че ябълковите дръвчета ме карат да заеквам. Заеквам, защото вече знам, че по тях се стреля с пушка. Затова и се събувам преди да чета.

„Знаете историята за Вилхелм Тел и сина му. Стреля Вилхелм Тел, улучва ябълката на главата на сина си и всички са щастливи. Така спасявал Вилхелм Тел сина си, а ето какво нашият герой Митьо правел със своя син.

– Няма да слушаш, а? – и Митьо го връзвал за една ябълка.

Връзвал сина си този ябълков дявол, изнасял ловджийската си пушка, насочвал я към момчето и гръмвал над главата му. И над непослушния и полужив син се ронели бели и розови цветове на ябълки. Гадна и страшна работа и затова я поръсих с ябълков цвят.”

Из „Ябълковият човек” от едноименния сборник с разкази на Николай Милчев

Така мисля да приключа. И в този ред на мисли ми се иска да пожелая на всички поне да срещнат Ябълковия човек, а всичко страшно – да поръсват с ябълков цвят.

С Николай Милчев можете да се срещнете тази събота (27 юни) между 16.00 и 17.00ч. на Пролетния базар на книгата пред НДК при издателство „Знаци” (шатра А, щанд 105).

А сборникът с разкази „Ябълковият човек” можете да закупите тук.

4 thoughts on “За „Ябълковият човек“ от Николай Милчев

Add yours

  1. Прекрасно ябълково цветоусещане, което е в пълна хармония със светоусещането на поета, художника, народопсихолога, социалния психолог … Николай Милчев. Разбира се, че е помъдрял от четенем докато се престраши да стане писател! Прекрасно представяне на тази невероятна книга, която като че ли „протяга“ страници от Адам и Ева до първите ни детски наричания за онази „червена ябълка в градина“ и още половин век поне!

    Харесвам

  2. Прекрасно ябълково цветоусещане, което е в пълна хармония със светоусещането на поета, художника, народопсихолога, социалния психолог … Николай Милчев. Разбира се, че е помъдрял и от четене, докато се престраши да стане писател! Прекрасно представяне на тази невероятна книга, която като че ли „протяга“ страници от Адам и Ева до първите ни детски наричания по Сурваки за онази „червена ябълка в градина“ и … още половин век поне!
    Поклон, Николай Милчев! Аз още вчера прегърнах книгата с мил автограф от любимия ми автор! Специална благодарност на слънчевото момиче Helika Hristova за силното послание!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: