Борис Рижий – Облаците още не побледняха

Борис Рижий е едно от емблематичните имена на руската поезия през 90-те години. Още като тийнейжър започва да публикува в издания като „Российская газета“, „Уральский следопыт“, „Звезда“, „Знамя“, а мрачният заряд на стиховете му отразява едно не много благоприятно време за страната. Достигнал достатъчна популярност с участията си на литературни фестивали в Нидерландия и награден с приза „Антибукер“, в началото на новия век издава дебютната си книга „И все такое…“. За нещастие талантливият поет се самоубива само на 26 години през 2001 г. Негови стихотворения са превеждани на холандски и сръбски език, в Нидерландия през 2008 г. дори излиза документален филм за живота на поета. Представените стихотворения са писани от Рижий, когато е бил на 18-19-годишна възраст. Преводът е на Денис Олегов.

***

Облаците още не побледняха
като сукно нископробно.
Седейки на своята постеля
гледах прозореца.
Беше луната по-бяла от лилия,
а клоните криви – рани.
като продължение на ясните линии
на прозореца – рамка.
После зловещо, забавно,
оцветяващ небето в червено
изгревът възвишава се плавно…плавно
и смело.
А вътре, по-напред в тишината,
после растящо с гърмежите,
злото навън изпълзява
пред смирението.
„Още малко луна“ – ще завия,
ще стана, блестящ като вихър.
Не бива, че даже небето размивам
със своите сълзи.

Из „Откъси“

2

Луната облагородила небосвода,
мъртвешки поглед несуетно крие,
като странник шапката си свива,
чело потрива със парчета облак,
зад този облак. Във години нови
дъждът най-нов изменя киша всяка,
не чистейки. Недейте плака:
такава е съдбата и такъв народът.

***

„Градът наш град е още, о Кирн*, но хората са други“ –
да живея в него ми омръзна, като на Бог –
„разнообразието“ на молитвите,
нощта облива ме с фарна-фенерна-сребърна гнилеж,
погледът пуст е, както пустее полето предчувстващо битка.
„Другите хора“ не вярват ни в Бога…
Не чувстват лятото…
Нервите ми се оголиха като корен на дънер засъхващ,
облива нощта…не зная, не вярвам, че някой, някъде
чака, гледайки в огледалото, жалейки, че себе си вижда,
а не мен. Пълзят по погледа ми минотаврите на улиците,
шията ми обвиват сенки на прозорцеви рамки.
Но гледайки в постоянната сивота – тези лица, делници…
Дори да опиташ да вярваш, ставаш сам далтонист.

* Кирн – млад възпитаник и адресат на поезията на древногръцкия поет и учен Теогнид (VI в. пр. Хр.)

 

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: