Явор Цанев с нов детски роман: Силвър и вампирите

„Силвър и вампирите“ е новият детски роман на русенския писател и издател Явор Цанев, който излезе от печат преди броени дни. След първата му детска книга „Злостории“, отличена миналата година с награда „Константин Константинов“, той отново представя увлекателна и страховита история, в която Силвър е малкото коте със сребриста козина, което Мая и Алекс намират на село и прибират в града. Една година по-късно, през ваканцията, те се връщат при баба си и най-неочаквано откриват колко необикновен котак е всъщност техният домашен любимец. Защото когато през нощта из селцето плъзват сенките на вампири, именно Силвър се изправя в неравна битка срещу тях.

Книгата допълнително привлича вниманието на децата и с интересно вградената в нея анимация – в долния десен ъгъл на нечетните страници са отпечатани изображения, които при бързо разлистване пресъздават движеща се картинка.

„Силвър и вампирите“ е подходяща както за деца, така и за всички, които обичат страшните приказки и историите за вампири, а също и за любителите на котки, които подозират, че домашните им любимци имат и някои по-особени умения.

Можете да поръчате книгата от сайта на издателството „Gaiana book&art studio“ или като  се свържете с автора във фейсбук.

Предлагаме ви откъс от „Силвър и вампирите“, глава 5 „Страшни сенки“:

2.

– Да бе, къде е Силвър? – повтори Мая като ехо.

– Псът-псът! – повика го Алекс, подал глава в коридора.

– Стига де… – тупна го леко Мая. – Котка не се вика така! Пис-пис, Силвър!

– Някъде се е скрил и ни гледа, усещам го! – каза Алекс, докато вървеше към тяхната стая.

Мая се шмугна край него, за да го изпревари.

Но Силвър го нямаше и в стаята.

– Как не му омръзна постоянно да се запилява нанякъде! – Алекс влезе след сестра си и застана с ръце на кръста, както правеше баба им. После се усети, че неволно копира жеста, и ги скръсти пред гърдите си.

Мая провери под леглата и вдигна рамене:

– Няма го тук.

– Като му тракна кутията с гранулите, ще дойде – сети се Алекс и хукна обратно към кухнята.

– Намерихте ли го? – посрещна го баба им.

– Ей сега – изстреля Алекс и докопа кутията с котешка храна.

Само че колкото и да тракаше с нея, колкото и да викаше „псът-псът“, Силвър не се появи. Не се обади и на гальовните призиви на Мая.

– Ти кога го видя за последно? – попита тя.

Алекс се зачуди малко и после отговори:

– Хапваше пилешко от паницата си…

– Че то беше още преди да дойде баба Станка!

– Май не съм го виждал после.

Мая изтича до вратата и отключи. Може би Силвър се е измъкнал, докато са изпращали баба Станка, или още като е идвала. Покрай историята с вампирите въобще бяха забравили за него и той може би стоеше сърдит отпред.

Тя отвори широко вратата, но отвън я чакаше само нощта.

Вече бе мръкнало, лек ветрец караше листата на дърветата да шумолят и да си разказват сенчести тайни. Въздухът бе приятно захладнял, но неясен страх накара Мая да спре на прага, без да го престъпи.

Алекс застана до нея, но също не прекрачи прага, сякаш там съществуваше невидима преграда. Ако някой погледнеше към светлия правоъгълник на вратата, щеше да види силуетите им – единият малко по-нисък от другия – а после и този на баба им да застава зад техните.

– Силвър! – извика Мая и гласът й потрепери.

– Хайде, Силвър, бързо вкъщи! – Алекс се опита да надвие пълзящите от глезените към коленете предателски тръпки страх.

– Да го потърсим пак вътре – каза баба им. – Скрил се е някъде…

Мракът наоколо изведнъж стана недружелюбен.

– Шшшшшш – обадиха се дърветата.

– Шшшшшш – отговориха им други.

Мая и Алекс настръхнаха от този неразбираем шепот. Имаха чувството, че някой ги наблюдава. Че се е спотаил в мрака и ги дебне. Затова се съгласиха, че е най-добре да потърсят котака още веднъж вътре.

3.

Понякога затваряш вратата зад себе си, но мракът влиза с теб в къщата. Усещаш как се носи безплътен, а почти те докосва. Струва ти се, че ноктестите му ръце закачат леко дрехата ти. Иска ти се да се обърнеш рязко, за да го видиш, но вратът ти се схваща при мисълта, че това може наистина да се случи. Злите му очи прогарят дупки в тила ти, а огънят им носи студ. От този студ настръхваш и зъбите ти затракват. Защото мракът, влязъл с теб, е всъщност вътре в тялото ти. Той е невидим. Но стиска душата. И се нарича страх.

Да, мракът се промъкна в къщата след Мая и Алекс заедно с тайнствения шепот на дърветата. Светлината в коридора не го прогони, не го победи. И колкото повече търсеха котака, толкова повече се наслояваше мракът, наречен страх.

Знаеха, че ако изведнъж Силвър се обади или го намерят да спи в някой скришен ъгъл, този мрак ще се разпръсне и страхът им ще се стопи. Но нищо подобно не се случи. И мракът остана.

След дълго търсене Алекс се престраши и отвори прозореца до леглото си.

– Шшшшшш – обадиха се веднага дърветата и добавиха още мрак.

– Силвър! – викна храбро срещу тях момчето.

– Шшшшшш – отговориха само листата.

– Силвър! – повтори Алекс, но от котака нямаше и следа.

– Къде ли е? – прошепна Мая зад брат си, вперила поглед в тъмното.

Бяха търсили навсякъде. Не беше в къщата.

И двамата мислеха едно и също: „Силвър е навън. Където са и вампирите!“.

В нощта се разнесе далечен вой и Алекс затръшна рязко прозореца, сякаш тънката му преграда може да ги защити.

 

А ето и някои мнения от читатели:

Има ли такова „чудовище“ като хорър за деца? Дааааа!!!
Втората детска книга на Явор е също толкова готина като първата (и се надявам след нея да се изредят още). Прекрачва елегантно между елементите на нашата, българска митология на страшното и традиционната европейска, с която днешните деца са добре запознати, и изважда, кхъм, на бял свят чудовищата, които обитават нощите ни… не само на село. Но там, където има и чудовища, непременно има и борци срещу тях, и Доброто не винаги идва в голяма опаковка. Силвър е истински. И всяко дете има нужда от един Силвър да бди над съня му.


Елена Павлова – автор на редица детски книги и носител на множество литературни награди

Супер сладурска книжка, като почнеш от небрежно-жизнерадостната корица, минеш през тичащите котки в долните ъгълчета на страниците, обърнеш гърба, където Явор се е изтипосал със Силвър като жива бандана и накрая стигнеш до съдържанието – чиста проба обяснение в любов към домашния любимец с щипка свръхестествени/хорър елементи. Забавлявах се с приключенията на Мая и Алекс, които си мислеха, че ще умрат от скука при баба си, докато родителите им отмарят на спечеления от лотарията круиз. Да, ама не… Сребърният котак се погрижи да направи животът им по азиатски интересен (сещате се за оная поговорка, нали). От около година самият аз съм горд собственик на котана, именувана Сали, та това допълнително подслади четивото.

Димитър Цолов – писател и музикант

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: