Яна Радилова – Петъчно, или петдесет пъти п

Стихотворения от Яна Радилова в „Отвъд кориците“. Дъщеря на бесарабски българин и рускиня, Яна живее в България от 6-годишна възраст и е автор на сборника „Шепа морски камъчета“ (2011), също е превеждала творби на Деньо Денев на английски и руски език. Яна Радилова е и кръстницата на клуб „Отвъд кориците“, като предлага името за литературен клуб в края на 2014 г.

***

Събудих се
след странстване в отвъдното,
след края на един протяжен сън…

И влюбих се,
и неусетно сбъднах се
без гръм и трясък –
само с нежен звън.

Откъснах се
от пустата утроба,
за да превърна самотата в смисъл

И скъсах
всички спомени задгробни
и заживях с една последна мисъл…

Приказка за тишината

Тишината шепти – безшумно и нежно,
плахо гали ме с тлеещи пръсти.
Шепа пясък и сол разхвърля небрежно
и вълни по платното разпръсква.
В този морски пейзаж аз съм нямо небе
и безмълвно здрависвам се с птиците.
Тишината ме буди със привкус солен
и ме впримчва във своята скица.
И оглеждам се пак в необятната шир,
все тъй скромно облечена в синьо.
Тишината ме спуска по стръмен баир
и ме хвърля в далечна пустиня.
И заспивам отново без право на глас,
и се будя в хартиени граници.
В тази книга съм само мъничка част.
Украсявам последната страница.
Няма вечно да бъда самотно небе.
Ще заръчам на някой читател
да разкъса безсрамно парче по парче
тази приказка на тишината.

Изоставеният град

Блудкав дъжд досадно пръска
обезлюдения площад,
измива детските ми стъпки от изоставения град

*** 

Улиците на града
длани, просещи надежда.
Всяка крие по едно
пожелание за нежност.

По незнаен тротоар
бродят спомени бездомни:
към безименен олтар
водят мигове преломни… 
*** 

Разкъсвам жълтите листа
от вехти страници отломки.
и по изсъхналите клонки
се стичат капки самота.

Не бие с юношески пулс
сърцето на града притихнал.
Септември тъжно се усмихва
и кани вятъра на блус.

И пръска монотонен дъжд
площада скръбен и безлюден.

Есенен повик

Листата тихо капят –
  ронят се
    от скършените вейки на душата.
В листака се разтапят
 спомени,
   откъснати от пясъчното лято.
Стъблото плахо трепва –
  стреснато
   от голия си огледален облик.
И спотаено шепне
  ехото
   на есенния носталгичен повик.

Петъчно, или петдесет пъти п

Празничнопетъчна песен
просякътпринц пее през плач.
Пролет. Подкупен професор
подправя подписи.
Пресметлив подмазвач!

Пладне, пък пие проклетият пияница.
Пак пропилява последното пени.
Пак подслонява подли пиявици.
После потъва. Печално падение!

Паяк плете паяжини прощално.
Пролетни песни пише поетът.
Просякът пак претърпява провали.
Принцът празнува приказен петък

Пълна пародия!

 

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: