Авторе, пази се от този читател!

Ироний Гротесков за тенденциозните читатели.

Пред мен стои и ме гледа неохипарска единица от женски пол. За нея Буковски е по-ценен от баща ѝ и по-популярен от Иисус, за нея неолибералните партии еднодневки са скрижалите на морала ѝ, за нея Ван Гог е чанта и чорапи, а Нирвана и Рамоунс са красиви емблеми или пижама. На разголените ѝ крака има отворена книга с нещо като заглавие „Ти, аз и гума между нас“. Идеята ѝ не е да чете между редовете или отвъд кориците, а да си представя сочни форми и актове, докато фантазира за петнайстото бивше гадже. Опиатите под форма на прекалено малко за някои количество, но за нея прекалено, я карат да говори как Ницше е видял падането на Берлинската стена и как България е прародител на Япония, вселената и всичко останало.

Под фона на Стефан Вълдобрев, Криско, Кривогор или Генадий, тази млада дама разбира, че единственото значение е карпе дием, което е грешно татуирано на спиралата на гърба ѝ на санскрит. Гледа кино, когато сама играе в него – тоест в най-добрия случай гледа реклами на перилни препарати. Най-успешният ѝ успех е да е била статист, рамо до рамо с великия ни артист, май, Мишо от Прикритието, баце. В свободното си време виси от хамак в поза лотус, за да пеят чакрите песни за маса, докато тя е на трева. От този хамак тя гледа простосмъртните, които знаят, че 8 по 7 не е 31 и им говори как е прочела в Уикипедия нов материал за извисяването над телесните перипетиЙ.

За нея всяко „без теб“ е обяснение в любов и най-висша поезия, а разтварянето на райските ѝ порти е по-лесно от това да си вържеш обувките. В края на краищата, идва краят на света…по-бързо, отколкото сме очаквали.

Аз, Ироний, говорих от сърцето си и сърцето ми ми говори, защото аз често ходя по барове и там виждам падението на човечеството, защото тези хипарки ми налитат, без да искат да чуят моите стихове или авторски песнопения за нея.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: