Литературен Хелоуин

Валентин Попов за хорър литературата.

Краят на месец октомври и началото на ноември месец се свързват с празника Хелоуин. Този ден /31.10/ се пренася в християнството от обичая на древните келти, които са посрещали своята Нова година – Самхейм в края на октомври и са вярвали, че в нощта срещу нея починалите навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят, те гасяли огъня и се обличали така, че да изглеждат възможно по-страшно. Този езически ритуал е застъпен и при мексиканците в празника Денят на мъртвите, българския ритуал кукерство и др.

Ужасът в литературата присъства още във вавилонския, индийския, японския, а и българския фолклор, където се срещат приказки за демони и вампири. Така например приказките на Братя Грим, които са любими на децата, в основата си са хорър приказки. Оригиналните „Детски и домашни приказки“ на  братя Грим видяха бял свят у нас през 2016 година, благодарение на издателство DejaBook, импринт на Сиела, в чудесен превод на Слави Ганев. Излизането им бе свързано със скандали и възмущение, но факт е, че точно в този първичен, груб и натурален вид тези истории са били разпространявани.

Основата на съвременния жанр ‘ужаси’ се корени върху готическите романи от средата и края на XVIII век, а най-ярки примери са „Потайностите на Удолфо“ на Ан Радклиф,  „Франкенщайн“ на Мери Шели, „Монахът“ на Матю Луис и много други. Но и в по-ранни години елементи на ужаса са застъпени в средновековните поеми, например поемата на Мари де Франс „Бисклавре“ (XII век). Историята разказва за върколак, хванат в капан с предателство от страна на жена си. През XV век популярни в Трансилвания са ужасяващите истории за Влад III, които през 1897 година са основа за шедьовъра на Брам Стоукър „Дракула“.

Най-титулованите автори в този жанр са Джон Уилям Полидори, Едгар Алън По, Хауърд Лъвкрафт, Стивън Кинг, Клайв Баркър, Томас Лиготи, Дийн Кунц, Питър Строб, Рей Бредбъри, Шърли Джаксън, Джордж Р.Р. Мартин, Уилям Питър Блати, Нийл Геймън, Роалд Дал  и др.  А с  годините ужасът печели все повече привърженици и читатели, книгите в този жанр излизат в големи тиражи, а много автори творят или използват похватите на хоръра.

В близкото миналото основен принос за разпространението на литературата на ужасите в България е тази на починалия на 01.10.2015 година Адриан Лазаровски, който освен успешен писател и журналист, даде трибуна с чудесните си преводи на редица знакови автори не само в този жанр, а в класическия реализъм, фантастиката и фентъзито – Лъвкрафт, Кинг, Бредбъри, Набоков, Ричард Матисън, Робърт Блох и др. Редица издателства също имат богато портфолио в тази насока: „Плеяда“, където работи и твори Весела Прошкова; „Изток-Запад“ с колекция „Магика“, където друга легенда на хорър жанра Иван Атанасов  дава възможност на българския читател да се запознава с отдавна превърнали се в класици писатели от цял свят, така и със съвременни творци; Бард; Ибис; разбира се Gaiana book&art studio, русенско издателство, съсредоточено изключително върху представяне на български автори, творящи в жанровете на научната фантастика, фентъзи, мистика, трилър и ужаси и др.

Но нека обърнем внимание и на платформата Goodreads, където излезе класация за най-добрите хорър романи. Класацията е база оценка от страна на читателите.

1. „Сиянието“ на Стивън Кинг.

Историята разказва за Джак Торъс, който приема нова работа в отдалечен хотел извън сезона,  от една страна, за да се опита да изглади отношенията в семейството си и от друга, за да има време да работи върху писането си. С настъпването на зимата идиличното място става все по-отдалечено и зловещо, а ужасни сили се концентрират около мястото и героите. Единственият, който усеща бурята, която се задава е синът на Джак, Дани.

2. „То“ на Стивън Кинг.

Може би най-популярния роман на Краля на ужаса, който претърпя възраждане след новите филми.
В малкото градче Дери древно зло се възражда и отвлича деца. Групата на Неудачниците – 7 деца трябва да се изправи срещу злото, приемащо популярния образ на зловещия клоун Пениуайз.

3. „Сейлъмс Лот“ на Стивън Кинг

Странни пришълци се заселват в Марстъновия дом и скоро живота в малкото градче ще се промени.

4. „Дракула“ на Брам Стоукър.
Шедьовър, базиран на местни легенди и предания и изградил образа на митичния всесилен вампир, дал вдъхновение за неизброим брой сюжети за книги, филми, сериали.

5.„Гробище за домашни любимци“ на Стивън Кинг
Древна индианска легенда, новозаселило се семейство, починал домашен любимец и богата фантазия – само това е нужно, за да полазят тръпки от страх по гърба на читателя.

6. „Екзорсистът“ на Уилям Питър Блати
11 годишно момиче започва да се променя от слънчево и невинно дете, а никой лекар на намира причина за това. Притеснената майка се обръща към услугите на свещеник, за да излезе истината на яве, колкото и да е трудно да се приеме.

7. „Мизъри“ на Стивън Кинг
Световно известен писател е отвлечен от най-голямата си почитателка, за да довърши книгата си по начин, който тя харесва и иска. Тя ще постигне това, което иска по всякакъв начин.

8. „Свърталище на духове“ на Шърли Джаксън
Пуста и зловеща къща, където се настаняват трима младежи, които са поканени от изследователя на свръхественото д-р Монтагю, ще се сблъскат с нещо мистериозно, което търси своите жертви.

9. „Кери“ на Стивън Кинг
Романът се е превърнал в модерна класика за подцененото и подигравано момиче, което в случая се оказва надарено със свръхествествена способност.

10. „Мълчанието на агнетата“ на Томас Харис
Пътуване из мрачното съзнание на сериен убиец и психопат.

Лично аз към този списък бих добавил „Мрак“ на Джилиан Флин, „Песента на Кали“ на Дан Симънс, „Неизживени спомени“ на Стивън Кинг и „Призраци в моята глава“ на Пол Трембли, макар че реално списък е безкраен за любителите на мистиката и зловещото.

Ужасът има своята почва и в България, като някои изледователи и критици, споделят мнението, че още в края на XIX и началото на XX век има наченки на този жанр в творчеството на редица български класици. Фокусът на статията ми, обаче е към съвременното състояни на хоръра по нашите ширини.

В България редица автори творят в т.нар. спекулативен жанр на ужасите. Личат имена като това на Явор Цанев („Вино за мъртвите“, „Странноприемницата“, „Слънчогледите“, “HOME, SWEET HOME”, “Избраникът“, „Целунат от Бога“, „Злостории“ и др.), Елена Павлова („Две Луни“, „Белязани лебеди“ и др.), Иван Атанасов („Рецепта за кошмари“), Стефан Д. Стефанов („Трубадур“, „Little book of darkness”), Анна Гюрова („Градът на скелетите“), Донко Найденов („В капана на неизвестното“, „Ударите на съдбата“, Отвъд страха“, „Хоризонтите на лудостта“ и др.), Бранимир Събев („Априлска жътва“), Сибин Майналовски („Усмивка в полунощ“), Димитър Цолов („Клиника в средата на нощта“, „Проклятието на Белиял“ и др.), Силвия Петрова (поредица „Зеницата на смъртта“), Десислава Дюлгерян („Преобразена“), Нели Цветкова („Нощно дежурство“), Иван Костадинов („Олтарът“), Радостин Нанов („Песни за Отвъд“) и други.

Но определено на най-високо ниво се отличават антологиите „По крилете на гарвана“, Зовът на Лъвкрафт“, „Вдъхновени от краля“, „451 по Бредбъри“, „Вой“ и „Писъци“, излезли с логото на Gaiana book&art studio и Явор Цанев. Същият е виновен и за единственото периодично печатно списание „Дракус“, което излиза на всеки три месеца, а между кориците му намират място разкази, както на вече утвъдени автори, така и дебютанти в остросюжетната литература. Отново Явор Цанев и Gaiana book&art studio издават прекрасната колекция Дракус, която бих сравнил с библиотека „Галактика“ от миналото.

Въпреки че по принцип и критика, и читатели смятат ‘ужасите’ като втора ръка жанр, а писателите на ужаси като неудачници, в световен мащаб, а и по нашите ширини, все повече автори и книги намират своите верни привърженици и все по-голям дял от издадените произведения са в този стил. Никой от критиците не трябва да забравя, че хорър са писали Достоевски, Бронте, Фокнър, Марк Твен, Данте и още, и още, все класици в литературата, оставили незаличими следи в културата и изкуството.

Затова се подгответе за Хелоуин – загасете лампите, запалете свещи и отворете книга, която ще извика първичното у вас, ще ви накара да усетите ледените пръсти на страха, но и ще ви накара да се замислите за необяснимото, странното, онова, което е извън рамката, в която сте свикнали да живеете и виждате. Защото всеки литературен жанр разширява кръгозора и обогатява личността на непредубедения читател.

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: