Първолета Маджарска – Възкресение

Поезия от Първолета Маджарска в брой 16 на вестник „Отвъд кориците“.

СЪДБАТА С БЯЛОТО И ЧЕРНОТО

Съдбата с бялото и черното вретено ни преде,
дордето нишката ни изтънее и се скъса.
И носим във душите си един Христос,
и утре ще му вдигнем черква късно.

Множат се фарисеи като троскот –
благословил е някой майките, без да поиска.
Държим се с нокти за живота косо.
Нагоре драпаме все по стъклата рисково.

Гърмят в небето тъпани със палки остри,
светкавици играят гръмотевично хоро.
Премята вятър бели и кафяви мостри,
дорде притихне с дъх на свежо колендро.

Дордето на небето не изгрее с цялата си прелест
усмихнато и щедро слънце пъстро.
Днес носим във душите си един Христос
и утре ще му вдигнем черква късно.

ВЕЛИКДЕН

Великден е.
И близките ми са на Тайната вечеря,
където Юда е предател на Исус Христос.
Похапват с апетит и пият вино.
Накрая си играят с шепа орехи –
търкалят по небето
златните черупки…
Великден е.
И небесата се разтварят.
И всички сме на прикадената трапеза.
Разломва питката
със пръсти Господ.
За всеки има
по едно земно парче.

ВЪЗКРЕСЕНИЕ

НАДИГНА МЛЯКОТО КАПАКА.
Реката бяла плъзна в ниското.
Засвири парата и хвръкна,
и засвистя, и се разкиска.

Облажиха езици котките
и баба ми вароса чисто.
Христос възкресе, без да пита,
и във очите се разплиска.

Реклами

Коментарите са изключени.

Powered by WordPress.com.

Нагоре ↑

%d блогъра харесват това: