Тодор Илиев (Фантома) с поемата си „Ние чувстваме“, посветена на беззащитните бездомни животни.
Ние чувстваме болка
замръзвайки в преспите бели.
Докато ви чакаме
в някой мрачен
и студен ъгъл.
Да ни подхвърлите
късче хляб
или сирене.
Но уви
изливате ни
ярост постоянно.
защо ни хвърляте
отрова за мишки или стъкла.
Боли ужасно
и умираме в мъки.
Разберете ние чувстваме….
страх ни е от вас.
Вече не чакаме чудо от вас.
Чувстваме отчаяние
Защо ни тровите
и във мазетата.
Какво ви направихме
че заковахте
входовете.
Трудно ни е през
зимата.
Топлим се на тръбите
и шахтите стари.
Силите ни вече са
на привършване.
Чувстваме
безизходица.
Ние изпитваме ужас от вас.
Живеем в непрекъснат страх
да не ни отнемете малките
или да ни прегази кола
докато пресичаме.
Боим се от всеки шум
около нас
оглеждаме се насам натам
плахо.
Кучета не спират да
ни атакуват.
Не издържаме вече
до кога ще живеем
в напрежение.
Че можете да ни хванете
и приспите
или по лошо.
Разберете ние чувстваме.
Ние чувстваме предателство.
Докога ще ни изхвърляте
навън
като непотребни вещи.
Изпитваме силна мъка
и носталгия към топлото
килимче до печката.
Вече нямаме сили
да се борим с вас,
докато ни замеряте
с камъни и бутилки.
Ние сме беззащитни.
Мразим ви.
Ние никога повече,
няма да направим
тази грешка
да ви се доверим.
Все се надявахме
че някой ще ни забележи.
Някой с добро сърце,
който няма да ни
причинява болка и
страдание.
Изпитваме силна нужда
от обич.
Способни ли сте,
да ни забележите ?
Къде сте ?
Отвъд кориците 