Воев живее

Преди четвърт век от този свят си отиде Димитър Воев. Предполагам, че нечии умове веднага биха се запитали „кой?“. А сега ще добавя „Нова генерация“. Проясни ли се картинката? Ако да, то следващите редове са точно за вас.

Ако мнозина гледат на Димитър Воев като на музикант и певец, то за мен той е преди всичко поет. Литературният му принос обаче е останал накяк на заден план, за сметка на поколението непосредствено след него – това на 90-те години на XX век. Книгата на Воев „Поздрави от мене боговете“, може да се поръча само от възпоменателния сайт на Нова генерация, докато в мрежата съществува един-единствен литературен анализ на неговото творчество.

Поезията на Воев представлява една симбиоза между емоционална безнадеждност и възгледи върху социални проблеми. Едновременно отчужден, но и социално ангажиран с недъзите на обществото. Неговата „Патриотична песен“  едва ли ще бъде категоризирана като „съвременна“, но и днес тя напомня за ганьовщината и българановщината, които изкривяват ценностната система и до голяма степен пречат на менталния прогрес. Подобни нотки се забелязват и в „Яйцето“, където „На трона, цялата в злато,/е седнала глупостта“. Да ви звучи познато? За близо три десетилетия явно ситуацията не се е изменила чак толкова много.

От друга страна не трябва да пропускаме и обречеността, която е в основите на самия музикален стил дарк уейв. Например в „Зона опасност“, където сърцето „търси своя вечен дом“, или Йон и Ана, които са заедно отвъд смъртта. Да не говорим за безсилието, което кипи в „Тъмна земя“. В тийнейджърските ми години тези текстове обаче имаха обратен ефект – повлияха ми да не се поддавам на отчаянието, а по-скоро да разбера какво точно го е породило. Вероятно заради крайната си мрачност Нова генерация никога няма да бъде за масовика, свикнал да играе на маса и всичко да му е наред.

Изкуството на Воев е за търсещия човек – дали по посоката към себе си и вътрешния свят, или към осъзнаването на външния мир, това вече зависи само от читателя/слушателя. Отвъд всички клишета и битовизми, неговите послания остават непреходни. Сякаш за 25 години нито проблемите на обществото, нито терзанията в умовете са се променили кой знае колко. Дали е така, да кажат родените преди мен.

И тъй като всеки финал би бил банален, ще оставя няколко безсмъртни произведения на Димитър Воев:




Advertisements